Смъртоносна бактерия превзема болниците, контролът е недостатъчен
Бактерия, устойчива на повечето антибиотици, се изолира в болници в цялата страна, алармират учени от Центъра по заразни и паразитни болести. Най-засегнати са интензивните отделения и урологиите, които поемат тежки случаи. Щамът се нарича Клебсиела пневмония, агресивен и трудно лечим, понякога с фатален изход. Специалистите предполагат, че бактериалният щам е навлязъл у нас от чужбина и е изместил почти всички други патогени.
Вътреболничните инфекции възникват, когато пациентът се зарази в лечебно заведение по време на лечение за друго заболяване. По закон лечебните заведения са длъжни да докладват тези случаи на РЗИ, а органите трябва да извършват проверки. Въпреки това официалните данни за България изглеждат подценени – за първото полугодие на 2025 г. са регистрирани около 0,5% случаи, докато изследване на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията отчита 3,7%.
Антимикробната резистентност у нас е над два пъти по-висока от средното за Европа и е най-високата на Стария континент. Основните причини са ниска хигиена, недостатъчен персонал и занижен контрол. В много болници дезинфектанти липсват в голяма част от стаите, а единичните стаи за изолация са едва 7% от общия капацитет.
Трагичен пример е случаят с Тодор Савов, който беше опериран в неврохирургията на варненската болница „Света Анна“. Въпреки успешната операция, пациентът развива бактерия Клебсиела пневмония, довела до сепсис и полиорганна недостатъчност. След многократни обаждания на близките до лекуващия лекар, Тодор е приет за повторна операция, но състоянието му не се подобрява и той умира на 21 юли. Проверки на РЗИ и Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ не установяват нарушения, но потвърждават наличието на вътреболнична инфекция.
Специалисти предупреждават, че антибиотичната резистентност е един от най-сериозните проблеми пред съвременната медицина. „Когато пациентът не се излекува с един антибиотик, веднага му се включва втори. Постепенно се стига до полирезистентни щамове“, обяснява доц. Иван Иванов от НЗЦПБ.
България е успяла да намали употребата на антибиотици чрез електронни рецепти, но проблемът с резистентните бактерии се задълбочава. Учени отчитат, че половината вътреболнични инфекции могат да се избегнат, а над 70% от причинителите са устойчиви на антибиотици.
Междувременно семейството на Тодор Савов се готви за съдебна битка с болницата, настоявайки за по-голяма отговорност при приемането и лечението на пациенти. Здравното министерство обяви, че подготвя нова наредба за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции.
Д-р Антония Корчева от УМБАЛ „Токуда“ подчертава, че ВБИ съпътстват медицинската дейност, но строгият контрол и добрите хигиенни практики могат значително да намалят риска: „Често се появяват резистенти микроорганизми. И ако някъде ви кажат, че нямат такива инфекции, това са неверни данни.“